През 1921 г., в гр. София, официално се оформят кварталите „Долни Лозенец“ и „Горни Лозенец“. „Долни Лозенец“ – Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. Кварталът започва да се застроява с идеята да се построят жилища за безимотни софиянци – участници във войните, бежанци от Вардарска Македония, вестникари, преподаватели и артисти. Естествен център е градинката при Колелото – площад „Журналист“ днес, а някога „Княгиня Евдокия“ до 1944 г., и от 1957 до 1990 г. – площад „Йорданка Николова“. Близо до Самоковския мост (намиращ се на кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви) са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък, около който е имало турски гробища, а след 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“. Непосредствено до квартала е Парк „Княз-Борисова градина“ – най-големият парк в гр. София, създаден още през 1882 г.
Плановете за строителството на къщите в квартала са правили едни от най-добрите архитекти на България – Георги Овчаров, Стоян Бъчваров, Йордан Миланов, Васильов и Цолов, Лазар Парашкеванов. Първата къща е построена от юриста, писател, общественик и народен представител Минчо Дилянов. В близост до площад „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев, Сирак Скитник, Димитър Димов, Иван Т. Балабанов и т.н. Кварталът е бил дом също така на Олга Кирчева, Кръстьо Сарафов, Ангел Каралийчев и Александър Кипров. Много от някогашните улици на тогава новия квартал днес вече носят имената на известните лица, които са били първите собственици на жилища там, като Цанко Церковски, Елин Пелин и Сава Огнянов.
В „Долни Лозенец“ се намират красивите сгради на Финансово-стопанската гимназия (с часовникова кула) и 120-то ОУ (паметник на културата), като районът има още няколко учебни заведения – Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, 35-то СЕУ „Добри Войников“, Университетът по архитектура, строителство и геодезия и Биологическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тук се намира и храм „Преображение Господне“ – построен през 1928 г., почти напълно разрушен при бомбардировките през 1944 г. и възстановен още през следващата 1945 г.
Независимо от развитието на строителството, „Долни Лозенец“ остава един от най-зелените квартали на гр. София, с криволичещи малки улички, дълголетни дървета и старовремски къщи. Кварталът е изпълнен с еднофамилни къщи и ниски кооперации, което допринася за усещането на зеленина и спокойствие, независимо от непосредственото граничене с центъра на града.
За изготвянето на албума са използвани снимки от архива на LOSTBULGARIA.com, Stara-Sofia.com, както и личния архив на г-н Михаил Михайлов